Легенда за Бързия

Из „Легенди от берковския край”

 Геройко Милчев

Легенда за Бързия

 

В село Дервент живеела някога девойка на име Бърза. Като малка тя слушала съветите на старите баби да се къпе всеки ден в реката, която минавала през селото им, за да стане стройна и красива. И наистина, Бърза пораснала неземно хубава. А колкото хубава, толкова умна и трудолюбива била тя. Нейната походка, усмивка, ум и пъргавост будели радост, ревност и омраза.Само един неин поглед бил достатъчен за момците, за да обикнат големите и сини очи.От красотата на белоликото момиче бил омагьосан най-личният момък от селото – пръв сред хайдутите в гората. На него Бърза отдала сърцето си. До късни нощи двамата млади, изпълнени с любов, правели планове за предстоящата сватба. Решили тя да бъде на най-личен ден – Великден. Любовта, с която красивият момък дарявал нежната девойка, я карала да грее като слънце. Където ходела, тя все пеела и работела бързо, бързо – всичко и спорело.

Но за беда, тази хубост забелязал един богат стар турчин, който търсел жена за най-малкия си син. Бърза много му харесала и обладан от своята ярост и жестокост, той решил да убие нейния любим.

Една топла пролетна нощ, в дните преди Великден, младите влюбени с вълнение разговаряли за дългоочакваната сватба.Те дори не подозирали какво щяло да се случи по-късно. Момъкът дарил девойката с опияняваща целувка и топла прегръдка на раздяла. След това се отправил към дома. Но изведнъж от ъгъла на близка къща излезли двама турци и го пронизали в сърцето с остър нож. Така те сложили край не само на един младежки живот, но и на една красива любов.Сутринта убитият момък бил намерен да лежи с широко отворени очи, загледани в небето, сякаш търсели да зърнат скъпия образ на любимата.

Когато девойката научила за смъртта на любимия си, избухнала в сълзи. Пламъкът в очите и изгаснал. Мъката по единствената и любов и чувството на омраза към неговия убиец, помрачили щастието и.

Вечерта, когато щял да бъде сватбеният ден, Бърза облякла своята булчинска рокля и с бързи стъпки се запътила към бистрите води на близката река. Бялата и рокля проблясвала на лунната светлина като сребро в тъмнината. Скръб и болка пронизвали сърцето на девойката. Веднага след като стигнала на брега, тя погледнала в прозрачната вода, където видяла лика на своя любим, очертан като мираж на дъното. Без да мисли, момичето скочило в студената река, която здраво го стиснала в своята ледена прегръдка.

От тогава тази река носи нейното име – Бързия. А по-късно и селото било наречено така в памет на тази смела българка.

Цветелина Петрова Христова,

 IXг клас

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s