Раннохристиянски църкви в Берковска околия

Църкви в крепостта „Калето“ – гр. Берковица

В късноантичната крепост „Калето“, разположена на възвишение северно от град Берковица, през ранното християнство е бил изграден голям епископски комплекс. Материално свидетелство за съществувалото тук духовно средище са руините на две раннохристиянски църкви, известни като Базилика „А“ и Базилика „Б“.

Базилика „А“ се намира в югозападната част на крепостта.  Тя е част от голям църковен ансамбъл, който включва още и периболос (заграден двор) и баптистерий (кръщелна).
По план представлява трикорабна , едноабсидна базилика . Липсва нартекс (предверие) . В най–източната си част базиликата завършва с абсида, в чиито синтрон е вграден епископски трон. Според проучвателката на обекта Димитрина Митова това е сигурно доказателство за това, че църквата е изпълнявала функциите на център на някоя местна епископия.
Теренът, на който е изградена базиликата е с много голяма денивелация – 3.5 м. и затова южният и кораб е стъпил на масивна крепида и стилобат.
Външната дължина на църквата е 19,2 м. Страничните кораби са тесни – около 2 м. Трите кораба на базиликата са разделени с аркади, носени от зидани стълбове. Пред единичния вход на наоса от запад са открити останки от две колони, навярно оформяли малък портик.
Базиликата е изградена от ломен камък и бял хоросан. Подовата настилка е от мраморни плочи. При разкопките са открити бази за колони, капители и други архитектурни елементи, показващи богата вътрешна украса . Сред находките също е един надпис, които дава възможност за точно датиране на целият комплекс. Според Д. Джонова, той е изграден между 408 – 424 г., по време на управлението на императорите Теодосий и Хонорий .
Северозападно от базиликата, като отделна сграда е изграден баптистерий (кръщелна). Той се намира на доста по–високо от самата църква и това неудобство е преодоляно чрез изграждането на каменна стълба . Баптистерият също е с форма на правоъгъник, завършващ от изток с абсида. Външните му размери са: дължина – 9,50 м, ширина – към изток 5,20 м и към запад 5,70 м. От западната и северната му страна са изградени многостъпални пейки за сядане. В абсидата се намира изиданата писцина – каменен съд, в който се е извършвал ритуала на кръщаването в християнската вяра. Изграждането на баптистерий като отделна сграда, през раннохристиянската епоха е рядкост. Единствен подобен аналог в България се среща при базиликата пред източната порта на Сердика (дн. София). Видът на купелът (писцината) пък намира най-близка аналогия с купелът при базиликата край с. Исперихово.
Оградният зид на комплекса (периболосът) има формата на трапец, стените се широки 1,30 м и с размери: северна стена – 48 м, южна стена – 25 м, западната стена, която преодолява денивилация от 4 м, е дълга 12 м. Входът на ансамбъла е на северната стена, откъм вътрешността на крепостта.
Раннохристиянският комплекс вероятно е изоставен към средата на VI век, след започналите периодични набези на славяни и авари.

Базилка „Б“ е изградена също в крепостта „Калето“, като източната ѝ фасада е част от самата крепостна стена. Теренът, върху който е изградена сградата, е с голяма денивилация. Поради тази особеност, западната част на базилката е вкопана до 2 м в земята. Подът на източната част на църквата е по-нисък с около 0,40 м от този в нартекса. Стръмният терен е бил причина помещенията в сградата да будат изградени с неправилни четириъгълни форми, както и отделните части на базиликата да са изградени несвързано едни с други. Само западната фасада на църквата е иззидана като единна плоскост.
Базилката има твърде оригинален план. Трите кораба са отделени с дебела и плътна стена, а не с колонада или аркада. Наосът е също триделен и следва членуването на наоса. Всеки кораб и частта му в нартекса е действал сам за себеси. Днес са запазени по-добре централният и северният кораб. Западната стена е плътна поради вкопаването ѝ в скалата. Входът към вътрешността на базиликата е от север, като връзката между нартекса и централния и страничните кораби се е осъществявала чрез двоен отвор, разделен със зидан стълб и закрит със завеси.
Северният кораб се състои от две части, като източната се тълкува за протезис, а заделеният южен кораб се смята за диаконикон, в който богомолците са оставяли своите дарове. Тук са намерени зидани пейки окрай стените и каменно корито. В южния дял на нартекса също има зидани пейки и дори отоплително съоръжение. Предполага се, че самият нартекс е бил двуетажен и до втория етаж се е стигало със стълба.
Оригиналният триделен плана на Базилика „Б“ намира донякъде паралели с т. нар. трицърковни бзилики в Грузия. Тези църкви се появяват спорадично и в някои други области на Византия, но образуват голяма група само в Грузия.
Базилка „Б“ е датирана от изследователите ѝ от началото на V в. Предполага се, че е разрушена по времето на Юстиниан I (около средата на VI в.).

Източници:
1. Нели Чанева–Дечевска  – Раннохристиянската архитектура в България IV – VI в. София, 1999 г.
2. Димитрина Митова–Джонова – Раннохристиянски църковен ансанбъл от епископията на „ Калето ‘’ в Берковица – Известия на НИМ, том XI, 2000 г.

източник на статията – http://svetimesta.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s