Легенда за Берковица

За произхода на името нa гр. Берковица съществуват най-различни легенди и предания. В една от легендите се дава обяснение, че то се е образувало от съчетанието на личното име Берко и личното име Вица – цигани, които са основатели на града. Ето и самата легенда:
„… Било по време на турското владичество, когато в селището край хълма „Калето“ се настанил да живее турският бей Асъл Абдулов – първият турски бей в този край. Богат и силен бил Асъл бей и покорна била раята му…
Било през лятото. В покрайнините на селището – Пъшината бахча отседнал цигански табор. В табора имало една хубава девойка на име Вица. Тя била голяма певица и танцьорка. Един ден – привечер, турският бей имал възможност да наблюдава Вица как пее и играе кючек, много я харесал и решил да я има за жена в харема си. На предложението му да я вземе, тя отказала категорично, като заявила, че вече е дала клетва на любимия си циганин Берко.
– „Аферим бе, момиче, че държиш на клетвата си“ – рекъл беят и привидно се съгласил, но на другия ден рано сутринта, още преди изгрев слънце, беят заедно със стражата си обкръжили циганския катун. Беят заповядал да хванат Берко и Вица, да ги завържат за едно дърво и да изкарат цялото население от селището, за да гледат сеира.
Спуснала се стражата да изпълни заповедта на бея, и за един час всички хора били изправени пред завързаните. Последен се дотътрил и дядо Ибрахим и паднал в краката на бея:
-Молим ти се, бей ефенди, не ги погребвай, молим те, сирачета са.
Гледал беят и лукаво се усмихвал: „Такава е волята на Аллаха.“ Но милостив е беят и ще им подари живота, ако…
Наострили уши хората и стражите да чуят условието на милостивия бей и… ахнали: та как е възможно Берко да изнесе Вица на връх „Калето“ с вързани ръце. Беят искал да си направи жестока шега. Усмихнали се чалмаклиите.
Погледнал Берко нагоре към върха, погледнал Вица, обърнал се към хората, спрял поглед на дядо Ибрахим. В очите му прочел молба: „Опитай, синко. За честта на твоя баща, Ангел Войвода.“
– Приемам, бей ефенди – рекъл твърдо Берко. Отвързали Берко, извили му ръцете отзад. Коленичил той, та Вица го прегърнала и я вдигнал като агънце. И тръгнал гордо напред, а беят извадил голям сребърен часовник.
– И това да стане преди сахатът ми да отмери сто“.
Притаил дъх народът: „Ще успее ли Берко?“
А труден бил пътят. На всяка крачка Берко се спъвал, подхлъзвал се и се събарял надолу. Вица се прилепила до него, ще и се да стане лека като перце, а той да има криле на орел и да литнат нагоре.
Струйки пот рукнали от зачервеното му лице, когато стигнали до отвесната скала, която била едва насред пътя. Спрял се, дъх да си поеме, и пак тръгнал. А народът го съпровождал, пълзял с него и викал: „Още малко, Берко, още малко, Вице“. Гората била наблизо и отеквала: „Берко… , Вица… , Берко и Вица… , Берковица…“
Мъгла паднала пред очите на бея, щом видял Берко, достигнал върха и коленичил да сложи Вица. Часовникът му отброил едва седемдесет и седем… „Какво е това юначество у тоя гяурин“. Намръщил се беят. Скърцали със зъби чалмакчиите.
Берко и Вица се обърнали със сияещи лица да се поклонят на бея и му благодарили за милостта. Вдигнал ръка беят да приеме поздрава и … два куршума изпратил в отговор. Като ранен сокол и простреляна гургулица политнали Берко и Вица към отвесната скала. Изтръпнал народът и на очите си не повярвал.
Задухал вятър, зашумяла гората. Като хала пристигнал Ангел Войвода с дружината си, но било вече късно. Паднал до труповете на Берко и Вица и за първи път заплакал с глас.
Погребали Берко и Вица един до друг. Народът слязъл от хълма, а Ангел Войвода с дружината си се отправил към Хайдушките Водопади, където дали клетва да отмъстят…
Минали години. Каква била съдбата на Ангел Войвода, никой не знае. Чувало се, че нападнал конака на бея, после се загубил. За него народът песен запял и легенди разказвал. Хълмът „Калето“ станал знаме на селището, което народът от тогава нарекъл Берковица. Това знае и мало, и голямо днес в града.”

Източник: http://www.history.swu.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s